Себастиан Щудтнер се обръща към науката, за да преследва най-големите вълни в света
Себастиан Щудтнер държи международния връх за най-голяма вълна, сърфирана в миналото. Вълната е с дължина 26,21 метра (86 фута) и се равнява на сърфиране върху осеметажна постройка.
Рекордът е подложен в живописното португалско рибарско населено място Назаре, чийто северен плаж е разгласен за Еверест на сърфирането на огромни талази, защото на него са се появили седем от 10-те най-високи талази, които в миналото са били сърфирани.
Германецът е централна фигура в интернационалната общественост от сърфисти, които всяка година се реалокират на западното крайбрежие на Португалия за сезона, който продължава от октомври до март.
Но зад очевидната полуда на 37-годишния мъж има способ - той е нещо като академик сърфист в метода си към превъзмогването на най-суровите морета в света.
В екипа му работят боен доктор и подготвен избавител, а в устрема си да улови митичната 100-метрова вълна той нееднократно мисли ексцентрично.
Щудтнер е централна фигура и в новата книга " Назаре: Живот и гибел със сърфистите на огромни талази ", в която се споделя от първа ръка за един сезон с тази непостоянна група спортисти.
В фрагмент от книгата можете да видите по какъв начин работи различният метод на Щудтнер - от влизането в най-модерния въздушен тунел до помощта за вдъхновяването на британския футболен тим от Висшата лига " Ливърпул " за реализиране на популярност в предишното.
Когато Ливърпул завоюва Шампионската лига през 2019 година, мениджърът му Юрген Клоп остана да се пробва да открие нови способи да въодушеви играчите си и да ги съживи, откакто към този момент бяха постигнали върха на европейския футбол.
В устрема си да им даде в допълнение психическо преимущество против домашните им противници и да избегне затъването на звездния си състав след континенталния успех, той се обърна към Себастиан Щудтнер.
В последния ден от предсезонния подготвителен лагер на тима в Евиан, Югоизточна Франция, и единствено няколко дни преди началото на сезон 2019/20, той помоли сънародника си да изнесе сказка за тима и да научи футболистите на техниките за дишане, които самият Щудтнер употребява по време на тренировките в басейна и в огромните талази, с цел да остане жив.
Освен че ги научи на аеробни извършения и надзор на дишането за случаите, когато си в положение на суматоха, той приказва и за цялата мантра за опазване на мира напрегнат.
Оттогава Клоп и капитанът Джордан Хендерсън отдадоха респект на немския сърфист за въздействието, което обменът оказа върху играчите. От своя страна Щудтнер отминава всичко, по-специално някои публикации, които уголемяват параметрите на преразказа на историята, с цел да внушат, че сърфистът е подстрекател на спечелването на купата във Висшата лига, което ще последва след това.
Подобно на Клоп и Ливърпул, в личния си блян към самоусъвършенстване Щудтнер постоянно търси пътища отвън сърфинга, като постоянно хвърля взор към способи от други спортове и спортисти, с цел да реализира даже най-незначителните триумфи. Контузията и отсъствието от водата му дават още повече време за това.
Боксът евентуално е спортът, към който се обръща най-често, като непрестанно се връща към него поради приликите, които вижда сред този спорт и своя - и освен поради ударите, които получава.
" Това е същото - би трябвало да си подготвен да умреш. Това е първото нещо, на несъмнено равнище, и то не тъй като боксьорите или сърфистите умират наляво и надясно, а тъй като манталитетът, който би трябвало да носиш на кръга, би трябвало да бъде " Аз ще те убия или ти ще убиеш мен " - точка. "
Но аналогията надвишава това. " Това е танц, тактика. Това е най-красивият спорт, нищо не е по-технично от бокса, нищо. Аз обичам бокса. Ако не се занимавах със сърф, сигурно щеше да е бокс. "
С неговия растеж и тегло той евентуално щеше да бъде в лека категория. Спокойно можете да си го визиите на кръга и с неговата мускулеста рамка е повече от кадърен да се оправи, без значение от съперника.
Най-много се възхищава на съветските и мексиканските боксьори - на метода, по който те свеждат живота си до най-елементарните условия, като се придвижват в горско скривалище или в някое друго спартанско място за най-опростените подготвителни лагери преди мач.
Но предприемачът в него също гледа на английския боксьор Антъни Джошуа, може би повече поради комерсиалния му усет, с помощта на който британецът натрупа чиста стойност от към 200 млн. паунда (около 250 млн. долара) и от ден на ден нараства, в сравнение с поради това, което в действителност се случва сред въжетата.
Собствените бизнес партньорства на Щудтнер са частично финансово стимулирани, само че също по този начин са симбиоза, ориентирана към възстановяване на техническата страна на работата му със сърфа. По време на сезона не остава камък върху камък; всичко е ориентирано към неговото рационализиране, даже когато не е във водата.
В развойния център на Porsche във Вайсах, близо до Щутгарт, той поема за малко аеродинамичния тунел. На мястото на нормалния състезателен автомобил стои неговата дъска за сърф, а той е върху нея. Германският производител употребява авангардната си просвета от десетилетията в автомобилната промишленост, с цел да усъвършенства аеродинамиката на позицията на тялото му, дъската и скафандъра.
Докато учените на компанията преглеждат съответните данни, те откриват, че даже най-малката смяна в позицията на Щудтнер върху дъската може доста да усъвършенства аеродинамиката. Това е метод към спорта, който никой различен сърфист не ползва сега. " Готино е ", споделя той за опита. " Те ме третират като кола. И е трогателен развой да тестваш всички тези неща и да видиш какво е допустимо. "
По личното му самопризнание той е подбуден да уголемява границите на това, което може да бъде постижимо, даже в случай че огромна част от неговите проби и тествания не съумяват да се осъществят. Той признава: " Добре, може би 80 или даже 90 % от новите неща не се получават - само че по този начин е, постоянно се пробва и пробва. Същото е и със сърфирането. Опитваш от самото начало и през множеството време не успяваш. "
Освен работата в аеродинамичния тунел, той си партнира и със Siemens в границите на проучвателен план за биомеханиката на сърфирането на огромни талази. Това е изследване, което се чака да бъде приключено едвам през 2025 година
Щудтнер се замисля дали необикновеният му блян да уголемява границите за разлика от неговите връстници може да се дължи частично на ранните му въздействия и на приключенския му темперамент, когато е израснал.
Като дете обичаното му място за разходка е фермата на вуйна му и чичо му, спомените за която незабавно провокират усмивка на лицето му. Риболовът в реката - той и сестра му ги ловели с пръчки, като същински Том Сойер и Хъкълбери Фин - и сами убивали пилетата си за вечеря, като отрязвали главите на животните. За тогавашния схватлив юноша това е била най-хубавата площадка за завършения.
Земеделската двойка прави мощно усещане и на Щудтнер, което продължава да звучи настоящо и през днешния ден. Той си спомня по какъв начин чичо му инцидентно си порязал ръката до степен, в която от голямата зееща рана се стичала кръв. Той просто седнал и се зашил. А девизът на чичо му " Ако е мой час, значи е мой час " може да се приложи също толкоз елементарно за племенника му при избора на специалност.
За чичото на Щудтнер този ден най-сетне настъпил на 64 години, когато той умрял от сърдечен удар. Междувременно лелята на сърфиста траяла да живее и била диагностицирана с рак на 70-годишна възраст. След като се подложила на в началото лекуване, тя всъщност споделила: " Няма какво да го върша ", противопоставила се на нормалната медицина и подхванала личен метод, като траяла да се опълчва на медицинските упования и да живее едно десетилетие над упованията на лекарите.
Първоначално, при започване на 20-ти век, фамилията е било доста заможно и е имало огромна плантация със стотици акра в живописна котловина. Прадядо му се бори в Първата международна война, а дядо му - във Втората международна война, като е командирован в Италия; задачата на неговия батальон е да унищожи всички запаси, които са останали в региона, и да подсигурява, че няма да остане нищо, което врагът да употребява, когато дойде.
Това значително е включвало убиването на животни - част от живота му, която непрекъснато го преследва през останалите му дни и от която той в никакъв случай не се възвръща изцяло, съгласно фамилията.
Както споделя внукът му, " той в никакъв случай към този момент не беше същият ". Освен това в покрайнината оказва се, че той не е бил обожател на Адолф Хитлер. Слухът се разчул и, както споделя фамилията, някой го издал, заради което фамилията било включено в листата за депортиране. Те избегнали тази орис, когато войната завършила скоро по-късно, той дал прошка на своя обвинител и, както огромна част от останалата част на Германия, животът просто траял напред.
Елегантните линии на новия дом на Щудтнер в Назаре с остъклена фасада и панорама към океана са в ослепителен контрастност със остарялата фамилна плантация. Корените му, най-малко през по-голямата част от сезона, са тук, в Португалия, макар че това е единствено сезонният му дом.
Раненият му престой в профил му дава доста моменти за размисъл както за предишното, по този начин и за бъдещето - и въпреки всичко няма визия по кое време ще изтече това време, по кое време ще намалее желанието да бъде в огромните талази.
Колкото и да го сърбят ръцете да се върне във водата, той наподобява процъфтява пред лицето на несгодите - тъкмо в този момент това е тежката обстановка с травмата, която се проточва и към момента не се вижда краят ѝ. Но в някои връзки това му харесва. Постоянното престояване на върха, без да му пука за нищо на света, упорства той, просто не би му подхождало.
За да подчертае това, той употребява различен състезателен паралел. " Това е непрекъснато гонене, нали? В избран миг би трябвало да изчерпиш опциите си. Това е естествено, случва се на всички. Печелиш, печелиш, печелиш или изпълняваш, изпълняваш, изпълняваш.
Освен в случай че не си някой като Люис Хамилтън, който е толкоз захласнат, в избран миг приключваш. Ако аз бях Люис Хамилтън, щях да съм пъклен отегчен. Колко скучно е да печелиш, да печелиш и да печелиш? Сега нещата може би просто станаха малко по-интересни за мен. "
Въпреки всички негови мнения, сред него и седемкратния международен първенец във Формула 1 към момента има аналогия. Само една година ги дели на възраст, те са прекарали цялостен живот в съответните високооктанови инициативи и двамата са се възмущавали от своите спортове. В случая на Хамилтън това е във връзка с неналичието на многообразие във Формула 1 и в моторните спортове като цяло.
Що се отнася до Щудтнер, той продължава да се бори за сигурността. Но има и общо чувство, че каквото и да реализират в съответните дисциплини, то в никакъв случай няма да е задоволително.
Пълното задоволство е мъчно постижимо за него. Познатият му рефрен е: " Не съм удовлетворен " - и освен поради актуалната травма, счупения крайник, който постави завършек на сезонното му партньорство с [колежката му сърфистка на огромни талази Мая] Габейра.
Той връща часовника обратно към ранните си дни в Назаре, едвам втория си сезон и един от най-големите дни, които помни. Датата не е значима за него, а единствено споменът, че двамата с Том Бътлър са сърфирали на едни от най-хубавите талази в живота си, а на място е бил и военният доктор Аксел Хабер.
Бътлър подскачаше от стените в възторг, когато започнаха да се прибират в края на деня, до момента в който Габер беше също толкоз удовлетворен за двамата си другари.
За Щудтнер чувството беше друго. Вместо да отпразнува прилива от водната работа през този ден, той правеше дисекция на това, което е можел да направи по-добре, линиите, които е трябвало да вземе, по какъв начин е можело да се усъвършенства сесията, с половин око за идващия път.
Понякога това може да го гризе, само че също по този начин е нещото, което го е предиздвикало да се усъвършенства повече от всичко останало. " Това значи, че не се наслаждаваш толкоз доста на това нещо, само че по тази причина пък се усъвършенствах доста. Имам другари в бизнеса и те споделят същото. "
Отсъствието на Бътлър към момента оставя празнина в живота му. Близки другари и дългогодишни сътрудници в сърфирането, Щудтнер доста би се радвал да го има още веднъж до себе си. Трудно е да се откри партньорство, което по непонятен метод да се сработи - както неговото с Бътлър през цялото време - само че повторната поява на корнишманеца не наподобява неизбежна в нито един миг.
Макар че са противоположности - това, което Щудтнер назовава огън и лед - което се равняваше на това да се карат като луди на моменти, въпреки всичко някак си се получаваше. Някои взаимоотношения в Назаре, които не би трябвало да се получат, просто се получават. " Том е и постоянно ще бъде мой брат. Той е откровен и почтен " - аспект, който съгласно него не е задоволителен в града. Те са и постоянно са били непоколебимо лоялни един към различен.
И въпреки всичко лоялността не всеки път е фешън дума тук, в Назаре. Щудтнер бърза да означи, че някои " на секундата биха си забили нож в гърба ", в случай че това им послужи, и се смее на безсмислието на всичко това. Това не е безусловно рецензия, а просто действителност на спорта и вълните, които всички преследват в непрестанен блян за превъзходство.
Той споделя за своята специалност: " Не е като на баскетболното игрище, където е твой ред. Ако има повече сърфисти, това значи по-малко талази - а това е лаком спорт. Ако аз желая да хвана талази, не мисля за теб, тъй като ми пречиш, тъй че естествено си конкурентен. В сърфинга има всички тези трептения, които се случват, локализъм като " Аз бях тук пръв ". Трябва да си ловджия и да си естествено конкурентен.
" Това е мит, че всички сърфисти са невъзмутими, пушат трева и си оказват помощ да се бутат във вълните. Ако хванеш най-голямата вълна, бързо ще станеш прочут. Имате образци с Гарет [Макнамара], Мая [Габейра], мен. Това е всичко, което би трябвало да направиш или чувстваш, че би трябвало да направиш ".
Източник:
създател: СЛАВА
...
Рекордът е подложен в живописното португалско рибарско населено място Назаре, чийто северен плаж е разгласен за Еверест на сърфирането на огромни талази, защото на него са се появили седем от 10-те най-високи талази, които в миналото са били сърфирани.
Германецът е централна фигура в интернационалната общественост от сърфисти, които всяка година се реалокират на западното крайбрежие на Португалия за сезона, който продължава от октомври до март.
Но зад очевидната полуда на 37-годишния мъж има способ - той е нещо като академик сърфист в метода си към превъзмогването на най-суровите морета в света.
В екипа му работят боен доктор и подготвен избавител, а в устрема си да улови митичната 100-метрова вълна той нееднократно мисли ексцентрично.
Щудтнер е централна фигура и в новата книга " Назаре: Живот и гибел със сърфистите на огромни талази ", в която се споделя от първа ръка за един сезон с тази непостоянна група спортисти.
В фрагмент от книгата можете да видите по какъв начин работи различният метод на Щудтнер - от влизането в най-модерния въздушен тунел до помощта за вдъхновяването на британския футболен тим от Висшата лига " Ливърпул " за реализиране на популярност в предишното.
Когато Ливърпул завоюва Шампионската лига през 2019 година, мениджърът му Юрген Клоп остана да се пробва да открие нови способи да въодушеви играчите си и да ги съживи, откакто към този момент бяха постигнали върха на европейския футбол.
В устрема си да им даде в допълнение психическо преимущество против домашните им противници и да избегне затъването на звездния си състав след континенталния успех, той се обърна към Себастиан Щудтнер.
В последния ден от предсезонния подготвителен лагер на тима в Евиан, Югоизточна Франция, и единствено няколко дни преди началото на сезон 2019/20, той помоли сънародника си да изнесе сказка за тима и да научи футболистите на техниките за дишане, които самият Щудтнер употребява по време на тренировките в басейна и в огромните талази, с цел да остане жив.
Освен че ги научи на аеробни извършения и надзор на дишането за случаите, когато си в положение на суматоха, той приказва и за цялата мантра за опазване на мира напрегнат.
Оттогава Клоп и капитанът Джордан Хендерсън отдадоха респект на немския сърфист за въздействието, което обменът оказа върху играчите. От своя страна Щудтнер отминава всичко, по-специално някои публикации, които уголемяват параметрите на преразказа на историята, с цел да внушат, че сърфистът е подстрекател на спечелването на купата във Висшата лига, което ще последва след това.
Подобно на Клоп и Ливърпул, в личния си блян към самоусъвършенстване Щудтнер постоянно търси пътища отвън сърфинга, като постоянно хвърля взор към способи от други спортове и спортисти, с цел да реализира даже най-незначителните триумфи. Контузията и отсъствието от водата му дават още повече време за това.
Боксът евентуално е спортът, към който се обръща най-често, като непрестанно се връща към него поради приликите, които вижда сред този спорт и своя - и освен поради ударите, които получава.
" Това е същото - би трябвало да си подготвен да умреш. Това е първото нещо, на несъмнено равнище, и то не тъй като боксьорите или сърфистите умират наляво и надясно, а тъй като манталитетът, който би трябвало да носиш на кръга, би трябвало да бъде " Аз ще те убия или ти ще убиеш мен " - точка. "
Но аналогията надвишава това. " Това е танц, тактика. Това е най-красивият спорт, нищо не е по-технично от бокса, нищо. Аз обичам бокса. Ако не се занимавах със сърф, сигурно щеше да е бокс. "
С неговия растеж и тегло той евентуално щеше да бъде в лека категория. Спокойно можете да си го визиите на кръга и с неговата мускулеста рамка е повече от кадърен да се оправи, без значение от съперника.
Най-много се възхищава на съветските и мексиканските боксьори - на метода, по който те свеждат живота си до най-елементарните условия, като се придвижват в горско скривалище или в някое друго спартанско място за най-опростените подготвителни лагери преди мач.
Но предприемачът в него също гледа на английския боксьор Антъни Джошуа, може би повече поради комерсиалния му усет, с помощта на който британецът натрупа чиста стойност от към 200 млн. паунда (около 250 млн. долара) и от ден на ден нараства, в сравнение с поради това, което в действителност се случва сред въжетата.
Собствените бизнес партньорства на Щудтнер са частично финансово стимулирани, само че също по този начин са симбиоза, ориентирана към възстановяване на техническата страна на работата му със сърфа. По време на сезона не остава камък върху камък; всичко е ориентирано към неговото рационализиране, даже когато не е във водата.
В развойния център на Porsche във Вайсах, близо до Щутгарт, той поема за малко аеродинамичния тунел. На мястото на нормалния състезателен автомобил стои неговата дъска за сърф, а той е върху нея. Германският производител употребява авангардната си просвета от десетилетията в автомобилната промишленост, с цел да усъвършенства аеродинамиката на позицията на тялото му, дъската и скафандъра.
Докато учените на компанията преглеждат съответните данни, те откриват, че даже най-малката смяна в позицията на Щудтнер върху дъската може доста да усъвършенства аеродинамиката. Това е метод към спорта, който никой различен сърфист не ползва сега. " Готино е ", споделя той за опита. " Те ме третират като кола. И е трогателен развой да тестваш всички тези неща и да видиш какво е допустимо. "
По личното му самопризнание той е подбуден да уголемява границите на това, което може да бъде постижимо, даже в случай че огромна част от неговите проби и тествания не съумяват да се осъществят. Той признава: " Добре, може би 80 или даже 90 % от новите неща не се получават - само че по този начин е, постоянно се пробва и пробва. Същото е и със сърфирането. Опитваш от самото начало и през множеството време не успяваш. "
Освен работата в аеродинамичния тунел, той си партнира и със Siemens в границите на проучвателен план за биомеханиката на сърфирането на огромни талази. Това е изследване, което се чака да бъде приключено едвам през 2025 година
Щудтнер се замисля дали необикновеният му блян да уголемява границите за разлика от неговите връстници може да се дължи частично на ранните му въздействия и на приключенския му темперамент, когато е израснал.
Като дете обичаното му място за разходка е фермата на вуйна му и чичо му, спомените за която незабавно провокират усмивка на лицето му. Риболовът в реката - той и сестра му ги ловели с пръчки, като същински Том Сойер и Хъкълбери Фин - и сами убивали пилетата си за вечеря, като отрязвали главите на животните. За тогавашния схватлив юноша това е била най-хубавата площадка за завършения.
Земеделската двойка прави мощно усещане и на Щудтнер, което продължава да звучи настоящо и през днешния ден. Той си спомня по какъв начин чичо му инцидентно си порязал ръката до степен, в която от голямата зееща рана се стичала кръв. Той просто седнал и се зашил. А девизът на чичо му " Ако е мой час, значи е мой час " може да се приложи също толкоз елементарно за племенника му при избора на специалност.
За чичото на Щудтнер този ден най-сетне настъпил на 64 години, когато той умрял от сърдечен удар. Междувременно лелята на сърфиста траяла да живее и била диагностицирана с рак на 70-годишна възраст. След като се подложила на в началото лекуване, тя всъщност споделила: " Няма какво да го върша ", противопоставила се на нормалната медицина и подхванала личен метод, като траяла да се опълчва на медицинските упования и да живее едно десетилетие над упованията на лекарите.
Първоначално, при започване на 20-ти век, фамилията е било доста заможно и е имало огромна плантация със стотици акра в живописна котловина. Прадядо му се бори в Първата международна война, а дядо му - във Втората международна война, като е командирован в Италия; задачата на неговия батальон е да унищожи всички запаси, които са останали в региона, и да подсигурява, че няма да остане нищо, което врагът да употребява, когато дойде.
Това значително е включвало убиването на животни - част от живота му, която непрекъснато го преследва през останалите му дни и от която той в никакъв случай не се възвръща изцяло, съгласно фамилията.
Както споделя внукът му, " той в никакъв случай към този момент не беше същият ". Освен това в покрайнината оказва се, че той не е бил обожател на Адолф Хитлер. Слухът се разчул и, както споделя фамилията, някой го издал, заради което фамилията било включено в листата за депортиране. Те избегнали тази орис, когато войната завършила скоро по-късно, той дал прошка на своя обвинител и, както огромна част от останалата част на Германия, животът просто траял напред.
Елегантните линии на новия дом на Щудтнер в Назаре с остъклена фасада и панорама към океана са в ослепителен контрастност със остарялата фамилна плантация. Корените му, най-малко през по-голямата част от сезона, са тук, в Португалия, макар че това е единствено сезонният му дом.
Раненият му престой в профил му дава доста моменти за размисъл както за предишното, по този начин и за бъдещето - и въпреки всичко няма визия по кое време ще изтече това време, по кое време ще намалее желанието да бъде в огромните талази.
Колкото и да го сърбят ръцете да се върне във водата, той наподобява процъфтява пред лицето на несгодите - тъкмо в този момент това е тежката обстановка с травмата, която се проточва и към момента не се вижда краят ѝ. Но в някои връзки това му харесва. Постоянното престояване на върха, без да му пука за нищо на света, упорства той, просто не би му подхождало.
За да подчертае това, той употребява различен състезателен паралел. " Това е непрекъснато гонене, нали? В избран миг би трябвало да изчерпиш опциите си. Това е естествено, случва се на всички. Печелиш, печелиш, печелиш или изпълняваш, изпълняваш, изпълняваш.
Освен в случай че не си някой като Люис Хамилтън, който е толкоз захласнат, в избран миг приключваш. Ако аз бях Люис Хамилтън, щях да съм пъклен отегчен. Колко скучно е да печелиш, да печелиш и да печелиш? Сега нещата може би просто станаха малко по-интересни за мен. "
Въпреки всички негови мнения, сред него и седемкратния международен първенец във Формула 1 към момента има аналогия. Само една година ги дели на възраст, те са прекарали цялостен живот в съответните високооктанови инициативи и двамата са се възмущавали от своите спортове. В случая на Хамилтън това е във връзка с неналичието на многообразие във Формула 1 и в моторните спортове като цяло.
Що се отнася до Щудтнер, той продължава да се бори за сигурността. Но има и общо чувство, че каквото и да реализират в съответните дисциплини, то в никакъв случай няма да е задоволително.
Пълното задоволство е мъчно постижимо за него. Познатият му рефрен е: " Не съм удовлетворен " - и освен поради актуалната травма, счупения крайник, който постави завършек на сезонното му партньорство с [колежката му сърфистка на огромни талази Мая] Габейра.
Той връща часовника обратно към ранните си дни в Назаре, едвам втория си сезон и един от най-големите дни, които помни. Датата не е значима за него, а единствено споменът, че двамата с Том Бътлър са сърфирали на едни от най-хубавите талази в живота си, а на място е бил и военният доктор Аксел Хабер.
Бътлър подскачаше от стените в възторг, когато започнаха да се прибират в края на деня, до момента в който Габер беше също толкоз удовлетворен за двамата си другари.
За Щудтнер чувството беше друго. Вместо да отпразнува прилива от водната работа през този ден, той правеше дисекция на това, което е можел да направи по-добре, линиите, които е трябвало да вземе, по какъв начин е можело да се усъвършенства сесията, с половин око за идващия път.
Понякога това може да го гризе, само че също по този начин е нещото, което го е предиздвикало да се усъвършенства повече от всичко останало. " Това значи, че не се наслаждаваш толкоз доста на това нещо, само че по тази причина пък се усъвършенствах доста. Имам другари в бизнеса и те споделят същото. "
Отсъствието на Бътлър към момента оставя празнина в живота му. Близки другари и дългогодишни сътрудници в сърфирането, Щудтнер доста би се радвал да го има още веднъж до себе си. Трудно е да се откри партньорство, което по непонятен метод да се сработи - както неговото с Бътлър през цялото време - само че повторната поява на корнишманеца не наподобява неизбежна в нито един миг.
Макар че са противоположности - това, което Щудтнер назовава огън и лед - което се равняваше на това да се карат като луди на моменти, въпреки всичко някак си се получаваше. Някои взаимоотношения в Назаре, които не би трябвало да се получат, просто се получават. " Том е и постоянно ще бъде мой брат. Той е откровен и почтен " - аспект, който съгласно него не е задоволителен в града. Те са и постоянно са били непоколебимо лоялни един към различен.
И въпреки всичко лоялността не всеки път е фешън дума тук, в Назаре. Щудтнер бърза да означи, че някои " на секундата биха си забили нож в гърба ", в случай че това им послужи, и се смее на безсмислието на всичко това. Това не е безусловно рецензия, а просто действителност на спорта и вълните, които всички преследват в непрестанен блян за превъзходство.
Той споделя за своята специалност: " Не е като на баскетболното игрище, където е твой ред. Ако има повече сърфисти, това значи по-малко талази - а това е лаком спорт. Ако аз желая да хвана талази, не мисля за теб, тъй като ми пречиш, тъй че естествено си конкурентен. В сърфинга има всички тези трептения, които се случват, локализъм като " Аз бях тук пръв ". Трябва да си ловджия и да си естествено конкурентен.
" Това е мит, че всички сърфисти са невъзмутими, пушат трева и си оказват помощ да се бутат във вълните. Ако хванеш най-голямата вълна, бързо ще станеш прочут. Имате образци с Гарет [Макнамара], Мая [Габейра], мен. Това е всичко, което би трябвало да направиш или чувстваш, че би трябвало да направиш ".
Източник:
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ